7 mar 2006, 12:21

Когато самотата проговори 

  Poesía » De amor
1300 0 2
Когато самотата проговори
Чувам гласа ти, когато те няма.
Оглеждам се да те прегърна.
Сълзите ми казват, че бил си измама,
която не мога да върна.
Не вярвам в сълзите! Те всичко отричат.
Говорят с гласа на вината.
А аз сам сама, само тебе обичам
и чувам пак теб в тишината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??