Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго.
И бавно ти вървиш към есента.
И срещаш я - красива, плодна, зряла.
Чертае твоя кът във вечността.
По своя път ти нежна диря си оставил
с делата твои, с любов и доброта.
Когато нищо друго не остане,
това достатъчно е, за да има светлина.
tanelia
05.06.2011
© Мариана Георгиева -Танелия Все права защищены