10 апр. 2024 г., 13:01

Когато тихо Залезът припада 

  Поэзия » Авторская песня
497 16 18

Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...

Луната се преструва на заспала,
но гледа със едното си око,
как Облакът целува на раздяла
Земята със карирано сако.

Нощта се спуска право от баира
и ляга под голямата асма,
там, дето само Вятърът не спира
да свири на цигулка у дома…

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??