10 abr 2024, 13:01
Когато тихо Залезът припада
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала,
но гледа със едното си око,
как Облакът целува на раздяла
Земята със карирано сако.
Нощта се спуска право от баира
и ляга под голямата асма,
там, дето само Вятърът не спира
да свири на цигулка у дома…
© Георги Ревов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Честит имен ден, Георги!Твори още красива поезия!
-
Мед все едно се лее. Красиво и ефирно стихотворение!
-
Брилянтно поетично произведение!👍 Радвам ти се от сърце! Виждам се като усещане в твоите стихове, може би затова така ме вълнуват. 🥰
-
Стихът ти е музика. Благодаря!
-
Браво! Браво! Браво! Мелодия за сетивата ми!
-
Замайващо красив стих. Поздравления!
-
Много красива и майсторска поезия. Виртуозно постижение, изляло се като че на един дъх!
-
Много, много красиво!
Чудесна образност! -
С малко думи да кажеш толкова много си е чист майсторлък. Поздравления!
-
Кратичко, но много богато и красиво!
-
Честно казано рядко ме впечатляват творби със звезда от редактор, защото те бележат повече структурата, отколкото съдържанието, което пък на мен ми е важно, но тук определено харесах!
Поздравявам те. -
Красота!
-
Прекрасен лиричен пейзаж!
Поздравления,Георги! -
Хубаво!
-
Красива поезия! Браво!
-
Много хубав стих!
-
Много харесах и аз!
-
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
