Когато ти казват цял живот да мълчиш…

Когато цял живот те гледат с насмешка…

Когато ти отнемат правото да решиш

и всяко твое начинание е грешка…

Когато постигаш победа, а те смачква

на близките ти безцеремонното пренебрежение…

Когато опитваш да правиш твърди крачки,

а всички около теб посяват съмнение…

Когато тревожиш се за своите битки,

а към теб няма нито дума на надежда…

Когато прехапваш език да не извикаш,

защото никой към теб насърчително не поглежда…

Когато… Тогава, приятелю, знай –

че макар хората да те разочароват,

Бог ти прошепва: „Не се колебай!

Аз ще те привдигна със сила нова.

Довери Ми се! Искам да те обичам

и да направя от теб успешен човек.

От раните ти кръвта по мене се стича,

аз вече взех товара не лек.

Дете мое, изстрадало всяка минута

и всяка секунда на тази земя.

Ела, седни, отпусни ми се в скута.

Ще ти попея, за да те утеша!”