Когато ти казват цял живот да мълчиш…
Когато цял живот те гледат с насмешка…
Когато ти отнемат правото да решиш
и всяко твое начинание е грешка…
Когато постигаш победа, а те смачква
на близките ти безцеремонното пренебрежение…
Когато опитваш да правиш твърди крачки,
а всички около теб посяват съмнение…
Когато тревожиш се за своите битки,
а към теб няма нито дума на надежда…
Когато прехапваш език да не извикаш,
защото никой към теб насърчително не поглежда…
Когато… Тогава, приятелю, знай –
че макар хората да те разочароват,
Бог ти прошепва: „Не се колебай!
Аз ще те привдигна със сила нова.
Довери Ми се! Искам да те обичам
и да направя от теб успешен човек.
От раните ти кръвта по мене се стича,
аз вече взех товара не лек.
Дете мое, изстрадало всяка минута
и всяка секунда на тази земя.
Ела, седни, отпусни ми се в скута.
Ще ти попея, за да те утеша!”
© Галина Пенева Todos los derechos reservados
Хареса ми! Поздравления!