Пасторално
Когато всички се събирахме на маса
Когато всички се събирахме на маса,
светът бе млад, животът – весел, лек,
с крила политаше добрата ни тераса
на чашите от радостния ек.
Как от брашнените, добри ръце на мама
на обич дъхаше димящият комат,
чорбица някаква – чорба такава няма,
сармички, млин – бе, вкусотия, брат!
Трептеше въздухът от цъфнали иглики,
в кръвта надигаше зеленото талаз ...