donchevav (Венета)
82 557
9 feb 2017, 13:11

Когато всички се събирахме на маса 

  Poesía » Filosófica
801 2 18

  

 

  Пасторално

                     Когато всички се събирахме на маса

                                                                                                 

 

     Когато всички се събирахме на маса,

     светът бе млад, животът – весел, лек,

     с крила политаше добрата ни тераса

     на чашите от радостния ек.

 

     Как от брашнените, добри ръце на мама

     на обич дъхаше димящият комат,

     чорбица  някаква – чорба такава няма,

     сармички, млин – бе, вкусотия, брат!

 

     Трептеше въздухът от цъфнали иглики,

      в кръвта надигаше зеленото талаз

      и в злака блясваха наточени мотики –

      че лозето не чака поп, а нас.

 

     По тъмно сбрани пак на хладната тераса,

     пречисти стигахме звездите с песента,

     че кошер пълен бе животът прост и ясен,

     а Бог седеше с нас до сутринта...

 

 

© Венета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Владимир!
  • Харесах!
  • Съжалявам, teis, но пък се надявам да е за добро Толкова малко радост имаме в този маломерен живот, както ти много хубаво си го нарекла, толкова малко поводи за усмивки и разменена топлина - защо да не си подарим няколко часа на маса с любимите хора, които не сме виждали отдавна? Такава радост е, такова веселие - такова освобождение - сякаш времето е спряло! Благодаря ти за хубавите думи!
  • Това и на живо да си го пожелаеш... в този маломерен живот какво повече да иска човек! Умееш, Венета, размъти ми душата с този стих.
  • О, вече слушам! Благодаря ти, Силвия - любимо! Прегръдка!
  • Писах на лични
  • И аз! Надявам се така по-често да се срещаме!
  • Благодаря
  • Чудесно е да срещнеш човек, който съпреживява така фино твоите радости и тъги! Благодаря ти, Силвия! Поздрав за тебе с любимата и на мене песен на В.Н.
    https://www.youtube.com/watch?v=jFBLQF3-dCg
  • Усетих го и се върнах ТАМ!(както се пее в една песен на В.Н) Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Силвия. Нищо повече от разказ за това, което наистина си беше...само спомен, за жалост. Всъщност родово ние се опитваме да съхраним традицията, като от време на време се събираме по същия начин в бащиния дом - само дето мама я няма, та аз трябва да се напъвам с питките и баниците - но ми е приятно, голяма веселба става
  • Много ми хареса,поздрав!
  • Благодаря, Лина! Поздрави!
  • Аплодисменти!
  • Да, Веси, ежедневието ни днес е така напрегнато - а и дори когато си почиваме, го правим поединично Но поне празниците ни принадлежат - винаги можем да направим една салатка и да повикаме съседите. Или да се обадим на роднини, на поканим приятели! Нека не се затваряме всеки с грижите си, всеки със своите проблеми. Да седнем на една маса! Благодаря ти, Веси!
  • Ех, къде го има това днес? Като се замисля само колко много хора точно в този момент са заболи поглед в компютъра (визирам и себе си в това число) Хайде да зарежем поне за малко това виртуално общуване и да седнем на една такава трапеза, като в доброто старо време! Поздрав и благодаря, че ми припомни!
  • Благодаря ти, Васе! Прост, безизкусен, пълен с труд, уважение и прости радости живот...Когато всички сядахме на маса, имаше наистина задружност и обич. Не само в семейството, спомням си, че по селата нито едно събитие не се случваше, без цялото село да седне на импровизирани дълги трапези на улицата и да вземе участие - на сватба и погребение, на годеж и войнишко изпращане, на Гергьовден, на Първи и Двадесет и четвърти май. Трапези с курбан чорба, варено жито, боб и салати, печени агнета ...ех!
    Човек трябва да гледа поне семейството си да събира един-два пъти в годината на една маса - наистина много обединява и зарежда! Поздрави, Васе!
  • Прост, но щастлив живот беше. Всички на масата, задружни и обичащи се. Днес това е рядкост. Поздрави!
Propuestas
: ??:??