Изядох много череши.

И устните ми пареха до кръв.

И плюех аз костилките в шепи

в готовност за поредната мъст.

Разкъсваше ме гняв, омраза

и мокрех устни със спирт,

с поредната цигара

си мислех , че така се гаси пожара.

После се набих. Сама. И станах.

Погледнах се и се видях.

Кошмарен беше този сън и оттогава

приключих със съня.

Сега се взирам във цъфтежа

и гледам го със затворени очи.

Усещам как към мен се приближава пролет.

Не съм зелена.

Това е роклята ми.

А шапката ми е червена,

като черешата, узряла в мен.

Усетих мириса на лято.

Дочух писъка на чайките,

които погъделичкаха вълната в мен.

Сега безспорно зная, че смирението

е единствен бряг.

Римува се с любов и нищо друго,

а синонимът му е само в единствено число

и среден род (Небе).

Кажете ми, кой е този изкусен ваятел? -

Поставил снежинката върху есенен лист и после

как тя отлита и се влива в реката

и как започва да вали

топъл дъжд….

Кой?

27.10.2021