limeruna (Йоана)
565 3355
21 июн. 2019 г., 23:03

Кой сезон е днес? 

  Поэзия » Другая
426 5 6

 

Кой сезон е днес? 

 

Не мога в този страх да те отгатвам, 
аз думичка не смея да ти кажа. 
Мечтите ми по вятъра протягат 
пътечки към сън люлячен и влажен. 

 

Небето ми люлее пак усмивка, 
а в черната земя пътуват мравки. 
Посядам в аромат на прясна зима 
и в белия ѝ пух сърце протягам. 

 

Надеждите при спомена треперят, 
заплитат се сълзи безброй в кокиче 
и облаци, лилаво и червено. 
Без теб съм само есен, но обичам...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисана, едва след публикацията се замислих, че вчера наистина не е ясно кой ден е било: пролет, лято? Благодаря ти за прекрасното умение да изтъкваш най-доброто при мен и да казваш такива мили думи, които ме карат да пиша.

    Стойчо, надявам се!

    Росица, благодаря!

    Валентина - щом се натрапва, може би така е по-добре:


    Кой сезон е днес?

    Не мога в този страх да те отгатвам,
    аз думичка не смея да ти кажа.
    Мечтите ми по вятъра протягат
    пътечки към сън люлячен и влажен.

    Небето ми люлее пак усмивка,
    а в черната земя пътуват мравки.
    Посядам в аромат на прясна зима
    и в белия ѝ пух сърце запява.

    Надеждите при спомена треперят,
    заплитат се сълзи безброй в кокиче
    и облаци, лилаво и червено.
    Без теб съм само есен, но обичам...


    Изпитвам съмнения при редактиране. Нека има и този вариант, докато не измисля как го усещам най-правилно. Благодаря за забележката!

    Иван, радвам се, че усети!

    Благодаря на всички, които наминават при мен!
  • Всеки творец живее в свой свят незрим, а творчеството е отражение на този свят! Благодаря за споделените съкровени чувства! Поздравления!
  • два куплета един след друг - протягам, протягат .... дразни
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Стойностно!
  • Тук всяка дума е нежност, очарование и магия. Надминала си дори себе си, Йоана.

    "...Небето ми люлее пак усмивка, а в черната земя пътуват мравки.
    Посядам в аромат на прясна зима и в белия ѝ пух сърце протягам.
    Надеждите при спомена треперят, заплитат се сълзи безброй в кокиче
    и облаци, лилаво и червено. Без теб съм само есен, но обичам..."

    Гениална образност на гениална поетеса!

    П.П. Честит ти първия ден на лято 2019 ! /Отделих по-назад удивителната, за да не се прочете като факториел/
Предложения
: ??:??