Не мога в този страх да те отгатвам,
аз думичка не смея да ти кажа.
Мечтите ми по вятъра протягат
пътечки към сън люлячен и влажен.
Небето ми люлее пак усмивка,
а в черната земя пътуват мравки.
Посядам в аромат на прясна зима
и в белия ѝ пух сърце протягам.
Надеждите при спомена треперят,
заплитат се сълзи безброй в кокиче
и облаци, лилаво и червено.
Без теб съм само есен, но обичам...