16 нояб. 2007 г., 08:49

Колело 

  Поэзия » Другая
551 0 3

През онзи ден карах колело

с бясна скорост

и аз не знаех защо,

но не чувствах умора.

 

Карах по пътя безкраен

и толкова стръмен,

и сякаш не знаех,

че навън вече е тъмно.

 

Не броях часове,

нито минути, нито секунди,

знаех какво ме зове,

пътят неравен и труден.

 

Изкачвах се зигзагообразно

нагоре едва,

бягах от всичко еднообразно

и от свойта съдба.

 

Исках да достигна върха,

днес с колелото си,

трябваше да възобновя

щастието в живота си.

 

Но силно бие сърцето

и треперят вече краката,

пот избива на лицето

и все пак не спират колелата.

 

Те се въртят и не спират,

завиват надясно, наляво,

макар всичко в мен да пулсира,

аз се държа и не падам.

 

Защото силно предчувствам,

че мога да издържа

и със сърцето си чувствам,

че ще достигна върха.

 

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??