Колело

16.11.2007 г., 8:49 ч.

Поезия » Друга

550 0 3

През онзи ден карах колело

с бясна скорост

и аз не знаех защо,

но не чувствах умора.

Карах по пътя безкраен

и толкова стръмен,

и сякаш не знаех,

че навън вече е тъмно.

Не броях часове,

нито минути, нито секунди,

знаех какво ме зове,

пътят неравен и труден.

Изкачвах се зигзагообразно

нагоре едва,

бягах от всичко еднообразно

и от свойта съдба.

Исках да достигна върха,

днес с колелото си,

трябваше да възобновя

щастието в живота си.

Но силно бие сърцето

и треперят вече краката,

пот избива на лицето

и все пак не спират колелата.

Те се въртят и не спират,

завиват надясно, наляво,

макар всичко в мен да пулсира,

аз се държа и не падам.

Защото силно предчувствам,

че мога да издържа

и със сърцето си чувствам,

че ще достигна върха.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.