Отново търся словото 

онуй слово ,душевното...

истинското,топлещо, 

което никой не смее да покаже!?

Защо ли...може би от гузност 

или от безличие ...че може

да бъде разпознат

и разпнат на Кръста.

Голгота,изпитание,вяра,молба

човек носи си кръста...съдба!

Отломки,сълзи,палячовци,недни.

Хронометърът тиктака в ноща

и пак самота...неразбраните плачат.

Самота от кога "Дъските ни хлопат"

Колко години от живота ни взеха!?