20 дек. 2017 г., 23:28

Колко тихо 

  Поэзия
574 3 21
Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане
Къде са мечтите, се питаш, нали!
Навярно в сълзите удавили радости.
И жално сърцето боли.
Колко тихо побеляха косите...
Пътят ни жизнен към пропаст върви
Но въпреки всичко, макар да е трудно!
С надежда напред, човекът върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Все права защищены

Предложения
: ??:??