13 мар. 2010 г., 12:55
Какво не прави с нас копнежа
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее,
малцина посмяват безгрижно
в огъня тлеещ да пристъпят,
бездънната пропаст да прескочат.
Вървете, скочете!
Широко ръцете си алчни разперете -
накрая мечтите на дъното оставете -
лежащи, безжизнени до погубени останки от души. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация