Какво не прави с нас копнежа
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее,
малцина посмяват безгрижно
в огъня тлеещ да пристъпят,
бездънната пропаст да прескочат.
Вървете, скочете!
Широко ръцете си алчни разперете -
накрая мечтите на дъното оставете -
лежащи, безжизнени до погубени останки от души.
Колко жар изгаря черните ви,
досущ въглен очи...
Ни смях там отеква,
ни плач скръбен и стонен -
тишината тук цар е все -
от лукавец по-вероломен.