Buhler (Соня Николова)
10 3
17 нояб. 2017 г., 13:14

Копнеж 

  Поэзия » Другая
604 1 0

Пролетта дойде,

лятото също,

мина и есента.

Ето я и зимата

по-студена от всякога.

Огънят не топли

храната не храни.

Стоя пред заледения прозорец

и чакам.

Чакам, а дори не знам

какво, кой, защо.

Наблюдавам натрупалия сняг

студен като сърцето ми.

И не спирам да чакам.

© Соня Николова Все права защищены

Посветено на Боби. Момчето, което събуди музата ми. Момчето, което дори не познавам, но кръстих Боби.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??