Как искам да мога да пиша за пеперудите ефирни и залезите красиви.

Да мога да кажа как златиста перелина покрива

склоновете стръмни и морето синьо.

Как птичка там прелита и как някой някъде се скита.

Как искам поточе бистро да опиша,

как ромоли и се лута, по-чисто и от сребърна звездица.

Как цвете в момини коси се вплита

и как грейва лицето с усмивка неприкрита.

Да кажа как тупти сърцето, щом ражда се на майката детето.

Как люлка се люлее и как нечий поглед не спира да вирее.

Вирее той във чужд за всички свят, а за някой този свят е втори дом.

Да кажа как две сърца споделят този свят

и как те го даряват на други подир тях.

Да можех да опиша радостния вик на бебенце открито.

Да разкажа как се чувства то,

 невинно и неопетнено от сивото в света сегашен.

Как удря прозорците дъждът и как вятър си играе със листа различни,

и как той си сътворява симфонии и валсове небесни.

Да кажа как звездите светят нощем, а Слънцето огрява пък деня.

Да кажа как прахът от спомените се изтрива и как уханието в кожата се впива.

Ако можех да разкажа за всички горички и поляни, що живеят си необуздани.

За всички цветове, намиращи се на Земята.

За всички звуци, чували се някога в мечтата.

За всеки кораб, всяка лодка, носещи се по морето на блянта.

Да можех аз да пиша цветно, дори и слепият да види.

Да можех да разкажа аз със всички звуци, та дори и глухият да чуе.

Да можех да покажа как красив е животът ни сега.

Какви поляни, езера и чудни, приказни животни има по света.

Ако можех да напиша поема за любовта - 

как две души в едно се вплитат, сливайки сърца.

Да направя непосилното за всички -

с думи прости да опиша любовта...