Как искам да мога да пиша за пеперудите ефирни и залезите красиви.
Да мога да кажа как златиста перелина покрива
склоновете стръмни и морето синьо.
Как птичка там прелита и как някой някъде се скита.
Как искам поточе бистро да опиша,
как ромоли и се лута, по-чисто и от сребърна звездица.
Как цвете в момини коси се вплита
и как грейва лицето с усмивка неприкрита.
Да кажа как тупти сърцето, щом ражда се на майката детето.
Как люлка се люлее и как нечий поглед не спира да вирее.
Вирее той във чужд за всички свят, а за някой този свят е втори дом.
Да кажа как две сърца споделят този свят
и как те го даряват на други подир тях.
Да можех да опиша радостния вик на бебенце открито.
Да разкажа как се чувства то,
невинно и неопетнено от сивото в света сегашен.
Как удря прозорците дъждът и как вятър си играе със листа различни,
и как той си сътворява симфонии и валсове небесни.
Да кажа как звездите светят нощем, а Слънцето огрява пък деня.
Да кажа как прахът от спомените се изтрива и как уханието в кожата се впива.
Ако можех да разкажа за всички горички и поляни, що живеят си необуздани.
За всички цветове, намиращи се на Земята.
За всички звуци, чували се някога в мечтата.
За всеки кораб, всяка лодка, носещи се по морето на блянта.
Да можех аз да пиша цветно, дори и слепият да види.
Да можех да разкажа аз със всички звуци, та дори и глухият да чуе.
Да можех да покажа как красив е животът ни сега.
Какви поляни, езера и чудни, приказни животни има по света.
Ако можех да напиша поема за любовта -
как две души в едно се вплитат, сливайки сърца.
Да направя непосилното за всички -
с думи прости да опиша любовта...
© Михаела Димитрова Всички права запазени
с думи прости да опиша любовта...
Защо не? Пробвай - най-хубавите неща са най-простичките...Поздрави!