29 нояб. 2007 г., 20:50

Копнеж за любов 

  Поэзия » Любовная
831 0 1

Лъжеш ли ме ти любими?
Не вярваш явно на мойте думи,
а аз живях за това помежду ни.
Съдбата е така жестока,
когато започне нещо хубаво в живота
и усетиш, че докосваш любовта,
за един миг виждаш колко далеч е тя.
Няма кой да обясни,
защо пак някой душата ти рани,
и защо сърцето до смърт боли?
Красивите мигове омайни,
и чувствата прелестни безкрайни
са били просто лъжи.
Душата трябва да свиква
да бяга далеч,
почне ли да обиква.
Може би ще дойде моето време,
аз ще обичам и мен ще обичат,
сърцата във вярност ще се вричат
и едно към друго те ще тичат.
Душите в едно ще се слеят,
в истина и щастие ще живеят.
Има надежда, тя е някъде в мен,
стои там, и се моли за светли дни.
И дори сега да боли,
реалност ще станат тези мечти.
Някой ден...
 

 

© Анита РаНгелОва Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??