Лъжеш ли ме ти любими?
Не вярваш явно на мойте думи,
а аз живях за това помежду ни.
Съдбата е така жестока,
когато започне нещо хубаво в живота
и усетиш, че докосваш любовта,
за един миг виждаш колко далеч е тя.
Няма кой да обясни,
защо пак някой душата ти рани,
и защо сърцето до смърт боли?
Красивите мигове омайни,
и чувствата прелестни безкрайни
са били просто лъжи.
Душата трябва да свиква
да бяга далеч,
почне ли да обиква.
Може би ще дойде моето време,
аз ще обичам и мен ще обичат,
сърцата във вярност ще се вричат
и едно към друго те ще тичат.
Душите в едно ще се слеят,
в истина и щастие ще живеят.
Има надежда, тя е някъде в мен,
стои там, и се моли за светли дни.
И дори сега да боли,
реалност ще станат тези мечти.
Някой ден...