Нека хлапачка ме наричат,
дори и уличница дръзка,
че при теб отново идвам
да запазя старата ни връзка.
Нека бъда наивницата жалка,
която се надява още тайно,
че може пак да я обичаш.
Но защо така? Незнайно...
Нека бъда бури, урагани,
нека да залея всички брегове.
Ще се превърна в морска пяна,
за да пребродя всички светове.
Ще съм корабокруширал кораб
в твойте дълбини зелени.
Безнадеждно удавена вовеки
с хиляди мечти ранени...
Нека никой да не ме намира,
като съкровище потънало да съм.
А може би някой ден ще кажа,
че разказаното станало е сън.
И нека ме преследва всяка нощ,
безспирно, неуморно да ме гони,
че само в него ще те виждам,
а после губя се в пътища милиони.
© Стефка Георгиева Все права защищены