Нека хлапачка ме наричат,

дори и уличница дръзка,

че при теб отново идвам

да запазя старата ни връзка.

Нека бъда наивницата жалка,

която се надява още тайно,

че може пак да я обичаш.

Но защо така? Незнайно...

Нека бъда бури, урагани,

нека да залея всички брегове.

Ще се превърна в морска пяна,

за да пребродя всички светове.

Ще съм корабокруширал кораб

в твойте дълбини зелени.

Безнадеждно удавена вовеки

с хиляди мечти ранени...

Нека никой да не ме намира,

като съкровище потънало да съм.

А може би някой ден ще кажа,

че разказаното станало е сън.

И нека ме преследва всяка нощ,

безспирно, неуморно да ме гони,

че само в него ще те виждам,

а после губя се в пътища милиони.