30 июн. 2020 г., 08:00

Коралова къща 

  Поэзия » Любовная
1071 5 14

Когато душата стаила е в своята пазва

от бисерна мида седефено светло зрънцé,

в небесното лоно с опашка комета пролазва,

топи се и чезне, проблясва самó петънце.

 

Негаснеща обич и страст на брега пожелали,

окъпва ни в звездно корито светена вода.

Ще минем споени през всички вселенски портали,

неистовосиня, надеждата ни облада.

 

Разпенено дишащо, топло морето прегръща

телата ни, слети в преплетен любовен венец,

прибира сърцата ни в тайна коралова къща,

смълчан обожател и чувствен извечен мъдрец.

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Обич в морскосиньо »

11 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??