30.06.2020 г., 8:00 ч.

Коралова къща 

  Поезия » Любовна
1104 5 14

Когато душата стаила е в своята пазва

от бисерна мида седефено светло зрънцé,

в небесното лоно с опашка комета пролазва,

топи се и чезне, проблясва самó петънце.

 

Негаснеща обич и страст на брега пожелали,

окъпва ни в звездно корито светена вода.

Ще минем споени през всички вселенски портали,

неистовосиня, надеждата ни облада.

 

Разпенено дишащо, топло морето прегръща

телата ни, слети в преплетен любовен венец,

прибира сърцата ни в тайна коралова къща,

смълчан обожател и чувствен извечен мъдрец.

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Обич в морскосиньо »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??