10 авг. 2010 г., 12:56

Корен на смокиня 

  Поэзия » Философская
935 0 11

 

 

 

Зарови лятото

под корен на смокиня

разтърсващ спомен

за горещи нощи,

едно докосване,

една прозрачност синя

и страст,

която силно пари още...

 

 

Зарови в пясък

край морето лятото

изгарящ спомен

за тела извити,

за устни

и за тръпки непознати,

за шепнещия ромон на вълните...

 

 

Зарови някъде

така дълбоко лятото

това желание

за луда ненасита,

че то до днес се крие във недрата ни -

обсебило завинаги душите...

 

 

Зарови лятото...

Какво остана всъщност?

Какво ли има то да крие още?

А и защо?

Нали ще се завръща

пак някой ден - с омайните си нощи...?

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??