Корен на смокиня
Зарови лятото
под корен на смокиня
разтърсващ спомен
за горещи нощи,
едно докосване,
една прозрачност синя
и страст,
която силно пари още...
Зарови в пясък
край морето лятото
изгарящ спомен
за тела извити,
за устни
и за тръпки непознати,
за шепнещия ромон на вълните...
Зарови някъде
така дълбоко лятото
това желание
за луда ненасита,
че то до днес се крие във недрата ни -
обсебило завинаги душите...
Зарови лятото...
Какво остана всъщност?
Какво ли има то да крие още?
А и защо?
Нали ще се завръща
пак някой ден - с омайните си нощи...?
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Роден за поезия.Харесах!
-
Чудесно смокиново лято!
-
Зарових...за да изровя пак!Без значение кога,все някога!Поздрав за разкошотийката!
-
Много ми хареса този стих! Поздрав!
-
!!!
-
-
Много ми хареса много чуство красота поезия.
-
Красива лятна емоция! Осезаемо чувство наистина!
-
Прекрасен стих.Толкова осезаемо!
-
Хареса ми много ....истинско и преживяно е.А и Лятото е любимият ми сезон
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Какво остана всъщност?
Какво ли има то да крие още?
В това е тръпката, че не знаем...за да очакваме и неочакваното...за да мечтаем!!! Да ни държи живи, за да е интересно...да доживеем до другото лято, което може би...