2 февр. 2011 г., 16:11

Кошмари 

  Поэзия
568 0 3

 

С безмилостен камшик прогони мракът

от сънищата мислите ми плахи...

Отчаяно в кошмарите си плаках...

За милост молих... Но не ме разбраха...

И виках!

Виках!

Но устата неми

предадоха ме –

звук не се отрони...

А мъката, която в мене дреме,

събуди се

и вярата прогони...

Така – безпътен,

дрипав

и нещастен,

се скитах аз с нозе окървавени

по друми каменисти и опасни

и срещах спомени изпепелени...

Накрая сам разбрах,

че нямам изход!

Или в кошмара трябва да изтлея,

или пробуден,

но докрай пречистен,

най-после свойта песен да изпея...

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??