2.02.2011 г., 16:11 ч.

Кошмари 

  Поезия
622 0 3
С безмилостен камшик прогони мракът
от сънищата мислите ми плахи...
Отчаяно в кошмарите си плаках...
За милост молих... Но не ме разбраха...
И виках!
Виках!
Но устата неми
предадоха ме –
звук не се отрони...
А мъката, която в мене дреме,
събуди се
и вярата прогони... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??