3 апр. 2014 г., 21:47

Космичен блус 

  Поэзия
5.0 (4)
750 0 3
Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива.
Хиляди разхвърляни звезди
разкъсват тъмнината на парчета.
Искрящи като детските очи,
те само с истината светят.
Щурчетата, усетили мига,
да се надсвирват почват с тишината.
И ето я - принцесата Луна,
сияние изпраща към Земята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »