Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива.
Хиляди разхвърляни звезди
разкъсват тъмнината на парчета.
Искрящи като детските очи,
те само с истината светят.
Щурчетата, усетили мига,
да се надсвирват почват с тишината.
И ето я - принцесата Луна,
сияние изпраща към Земята.
В Космоса един любовен танц
унася две прегърнати планети.
Звездите правят нежен реверанс
и се превръщат в падащи комети.
И който ги целуне със очи
омаян от вълшебството на блуса,
ще сбъдне съкровенните мечти,
които Слънцето в съня си пуска.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Браво, Вальо!