25 нояб. 2024 г., 09:11

Котарачето ми Шуши 

  Поэзия
123 2 3

КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ

 

... котето пред магазина с гранулирани храни,

зимата – когато зина, то при мен се подслони,

чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,

и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют,

на дивана цял ден мърка или пък преде с уши,

тръгвай, казва ми, на църква, или стихове пиши! –

дърпа с лапичка пердето – слънчице да напече,

и върти си опашлето! –

кацне ли отвън врабче,

 

дебне в тишина премъдра под таванските греди,

и, като реши, не мърда, сфинкс – на скута ми седи,

нощем си разцъква в „blizoo” – или гледа BTv,

и – от моя телевизор скача! – мишки да лови,

спи връз малкия ми iPad – Хекла, Етна, Кракатау,

щом авер звъни на скайпа, тихичко му казва мяу,

боднем ли си в „Happy” суши, сетне лека е нощта! –

пак ще ви напишем с Шуши

стихче утре сутринта.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??