КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют,
на дивана цял ден мърка или пък преде с уши,
тръгвай, казва ми, на църква, или стихове пиши! –
дърпа с лапичка пердето – слънчице да напече,
и върти си опашлето! –
кацне ли отвън врабче,
дебне в тишина премъдра под таванските греди,
и, като реши, не мърда, сфинкс – на скута ми седи, ...