Миранда (Виктория Тасева)
165 619
15 июн. 2018 г., 22:33

Котарак в дъжда 

  Поэзия » Другая
366 2 4

Цари тишина. Като във църква.
Сякаш поп изчита опело.
Никой не се движи, не мърда,
ако трепне въздуха, чупи се стъкло.

Изведнъж се чува гръм.
Пороен дъжд от нейде се излива.
Разбуди се дете, коли навън
загасват, нейде клаксон свирва.

Хора разминават се. Объркан вид
и паника променя им лицата,
а котарак със мокра козина превит
се крие измъчен сред тълпата.

Ще нощува подритнат от света,
надявайки се бурята да отмине,
муцунка ще покаже сутринта,
но днес е сам и може да настине...

© Виктория Тасева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че ти е харесал стихът ми за котарака, Влади! Поздрави! И... отново ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!
  • Благодаря ви, Марго и Юри! Аз самата имам куче и по неговото поведение преценявам какви са хората. Животните отдават безрезервно любов и имат място във всеки дом! Благодаря ви за подкрепата!
  • Браво! Харесвам, когато се пише за котки, кучета...
    Въпреки че в случая стихотворението може да се приема и по друг начин... за хора! Поздрави!
  • Милото коте! Винаги съм мислила и апелирала: хора, вашата човечност се определя от отношението ви към животните и околната среда! Ако към тях сте жестоки и немарливи, такива сте и по между си! Браво, Вики! Аплодисменти!
Предложения
: ??:??