Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил:
На най-големия, по право, той мелницата подарил,
а средният с магаре здраво, след брат си се сдобил,
на малкия котак оставил и тръгнал си от този свят,
макар и да не го забравил, почти обрекъл го на глад.
Синът съдбата си проклел, ръцете пред гърдите сплел,
съзрял наследството си малко и казал „Колко жалко!
Кажи със теб какво да правя? Дали пък да не те оставя ...