Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил:
На най-големия, по право, той мелницата подарил,
а средният с магаре здраво, след брат си се сдобил,
на малкия котак оставил и тръгнал си от този свят,
макар и да не го забравил, почти обрекъл го на глад.
Синът съдбата си проклел, ръцете пред гърдите сплел,
съзрял наследството си малко и казал „Колко жалко!
Кажи със теб какво да правя? Дали пък да не те оставя
и по света да се поскитам, късмета аз да си опитам?”
Видял как момъкът се мъчел, котакът мигом се изпъчил:
„Не страдай господарю мой – животно съм, ала от сой,
за мене е въпрос на чест и аз ще ти отвърна с жест -
ти смело ми се довери, съдбата си ми повери!!!
Каквото трябва ще го сторя, напразно няма да дърдоря,
но не след дълго, знай това, живота ти ще подредя!”
Тогава котаракът смел със план страхотен се заел:
торба голяма си набавил и към полето се отправил,
там тлъста плячка той съзрял и се престорил на умрял,
тъй жертвите си заблудил и после ловко заловил
и с яребици във торбата пристигнал скоро във палата,
на царя птиците поднесъл и кратко слово произнесъл:
„Царю, поднасям този дар от моя скромен господар.”
Тъй два-три месеца изтекли, а царските готвачи пекли,
туй що котакът им донасял и с почитания поднасял
на възрастния вече цар, от своя щедър господар.
Накрая царят рекъл сам: „Бих искал името да знам?”
„Маркиз дьо Караба се казва и с Вас би искал да приказва,
затуй Ви моля Ваша чест, то нека занеса му вест,
че скоро ще ни посетите със дъщеря си и слугите.”
В един прекрасен слънчев ден, от странна мисъл осенен,
ведно със дъщеря си кротка, решил да тръгне на разходка,
щом котаракът туй разбрал, при господаря отърчал
на две – на три той споделил, за плана що бил наумил.
И тъй във близката речица, младежът плискал се с водица,
котакът пък стоял на пост да дебне царствения гост
и щом каляската съзрял със силен глас се разкрещял:
„За бога! Хора! Помогнете и господаря ми спасете!
Разбойници ни връхлетяха и всичко ценно ни вземаха,
така че господарят мил от срам в реката се е скрил…”
„Я дрехи бързо донесете, маркиза с тях да облечете!”
Слугите мигом се завтекли със свила момъка облекли.
До царя той се доближил и ниско му се поклонил:
„Покорно Ви благодаря, че ме спасихте от беда!
На Вашта дъшеря и Вас, слуга най-верен ще съм аз!”
От тези сладки думи – ето на царя трепнало сърцето
и с чувство най-великодушно поканил момъка радушно
с каляската да се разходят - имотите му да обходят.
А котаракът след това се втурнал бърз като стрела,
каретата да изпревари, за да говори с всички твари,
които пътя му препречат, за да не би да му попречат
на плана дето сътворил заради господаря мил.
Косачи той видял в полето, обширно колкото небето,
и бързичко при тях се спрял, в очите огън заблестял,
и всичките предупредил, ако животът им е мил,
да казват, че косят трева по заповед на Караба.
След туй жътварите съзрял, престорил се на побеснял
и им продумал с остър глас: „Ако не слушате, завчас,
със ноктите си раз и два – ще Ви направя на кайма,
ала на царя Вий кажете, че зърното е за конете
и че онази там черда е на маркиз дьо Караба.”
Навред, където и да питал, все отговор един долитал,
че всичкото имане влиза в хазната на маркиза.
Сега се връщам на котака – той своя звезден миг дочака,
до замък чуден се добрал, където людоед живял.
Бил страшен този людоед и със съкровища безчет
се славел из околността, но бил подвластен на страстта
да се превръща в разни твари, когато и където свари.
До него котаракът спрял и хитричко въпрос задал:
„За теб легенди се разнасят, умението превъзнасят,
че можеш ти каквото щеш, животно да пресъздадеш?
Дочух, че ставаш слон и лъв, но чак пък ти да си такъв?
Малко пресилено звучи дорде не видя го с очи?!?”
„Това е вярно и ще го докажа пред тебе аз ще го покажа!”
Във миг превърнал се на лъв с наседнала в очите кръв.
От страх котакът онемял и чак на покрива се сврял.
Едва когато се съвзел, отново хитростта подел.
„О Боже мой! От страх умрях, щом лъв пред себе си съзрях!
Но чувал съм тъй да говорят, направо даже и да спорят,
че няма как с една въздишка да се превърнеш ти във мишка,
и да ти кажа ама честно, това не ми изглежда лесно -
направо е невероятно, да се смалиш поне стократно…”
„За мен това е залъгалка!” и се превърнал в мишка малка.
Щом котаракът туй видял набързо мишката изял,
дочул каретата по моста и слязъл да посрещне госта:
„Добре дошъл, царю честити! И нека дълги да са дните,
в които да ни управляваш и с щедрост ти да ни даряваш!”
Като замаян царят бил, но много бързо се свестил
и към маркиза се обърнал, и бащински го той прегърнал,
и казал с разтреперан глас: „Принцесата ти давам аз!
Живейте в мир и във любов! След време като си готов,
ще бъдеш вместо мене цар и на страната господар!”
Със сватба свърши този ден – дори поканиха и мен,
със гостите се веселих, хора играх и вино пих
а след това за всички Вас, ей този стих Ви посветих!
Любомир Попов
© Любомир Попов Todos los derechos reservados