И ето че Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Котлите бълбукат и кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.
Кристални висулки надничат в прозорците плахо.
Навън е мъгла. Мразовита. И хапе без жал.
Как целият свят е застинал под някоя стряха
в оловния въздух, от толкова хлад натежал...
По обед, един беловлас господин е подхвърлил
съвсем малък, топъл кашон до страничния вход.
Домът става дом, щом проплаче едно детско гърло –
тук четири котенца водят борба за живот.
А майка котана, с провиснало сиво кожухче,
подскача сред кофите – котешки пищен гуляй.
И в нейния дом ще е Коледа, нищо че духа,
от всяка трапеза щом залък е днес оцелял...
© Миглена Миткова Все права защищены