И тъй със непомилвано сърце,
душата се понася в гроба
и в ден, когато тя не спи,
Смъртта с венци я поробва...
Кръвта потича от очите,
от болката и мъка в тях,
със черна злоба те били проклети,
да тънат вечно в мрак и страх...
Във кръв и мъка те умряха
и в този час Смъртта разцепи мрака,
стъклени сълзи потекоха от гроба...
за веч да бъдат в черната отрова!