Ковчег от лед

24 jul 2007, 12:11

Poesía

839 0 3

И тъй със непомилвано сърце,

душата се понася в гроба

и в ден, когато тя не спи,

Смъртта с венци я поробва...

Кръвта потича от очите,

от болката и мъка в тях,

със черна злоба те били проклети,

да тънат вечно в мрак и страх...

Във кръв и мъка те умряха

и в този час Смъртта разцепи мрака,

стъклени сълзи потекоха от гроба...

за веч да бъдат в черната отрова!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.