МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
1 мая 2019 г., 10:57

Коя съм аз 

  Поэзия
613 6 15

Когато вятърът свиреп угасне,

и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,

събрала безприютни гласовете

на скитници и на жреци – поети,

живели нявга, още неродени

и слели гласове шептящи в мене,

в стих неспокоен, непокорен, млад,

в един безкраен, слънчев сърцепад.

Знай, в мен живеят хиляди души –

една да умъртвиш, се ражда друга

и колкото без милост да рушиш,

възкръсва в мен светът по-цял и хубав.

От всяка болка ставам все по-силна,

стихът ми, с ударите – все по-жизнен.

Дори Смъртта, тъй зла, за мен е извор

на вдъхновение и дръзка сила.

Не чуваш ли, безпътен, как те викам,

как те зова – безсмъртна, многолика

с глас яростен и мъдър, и невинен?

Аз тази съм, чиято кръв ще блика

дори след рой безпаметни години

и чийто търсещ дух не ще загине,

дори и ако спре светът застинал.

Коя съм аз? Съдба неотменима.

Поезия е мойто име.

 

 

21.05.2001

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??