Когато вятърът свиреп угасне,
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени
и слели гласове шептящи в мене,
в стих неспокоен, непокорен, млад,
в един безкраен, слънчев сърцепад.
Знай, в мен живеят хиляди души –
една да умъртвиш, се ражда друга
и колкото без милост да рушиш,
възкръсва в мен светът по-цял и хубав. ...