Край Техеран
земята е като старица,
набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре,
като птица,
не бих намерил
много красота!
Като обръснати с бръснач са
планините,
в тях няма
стрък зеленина...
От бракониерите
и канарите
те са загубили душа!
Тук слънцето
неистово
припича!
Изгаря цялата страна...
От Дамаван пот само
не се свлича,
от мощните му
рамена...
И цялата земя
от слънцето
със векове
изгаря!
Жадувала е вечно
за вода...
И всичко туй
до болка
се повтаря...
От туй е страдал
тоз народ
и таз земя!
Не знам от туй ли
хората са
така търпеливи!?
Не гонят свойте
часове...
И в Ада да са,
те пак ще са
щастливи...
Такива са били
от векове!
14.08.2006г. Техеран
© Христо Славов Все права защищены