Край Техеран 
земята е като старица,
 набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре,
като птица,
не бих намерил
много красота!

Като обръснати с бръснач са
 планините,
в тях няма
 стрък зеленина...
От бракониерите
и канарите
те са загубили душа!

Тук слънцето
неистово 
припича!
Изгаря цялата страна...
От Дамаван  пот само

не се свлича,

от мощните му

рамена...

И цялата земя

от слънцето
със векове
изгаря!
Жадувала е вечно
за вода...
И всичко туй
до болка
 се повтаря...
От туй  е страдал

тоз народ
и  таз земя!

Не знам от туй ли 

хората са
 така търпеливи!?
Не гонят свойте
часове...
И в Ада да са,
те  пак ще са
щастливи...
Такива са били
 от векове!
 14.08.2006г. Техеран