2 сент. 2018 г., 09:29

Красивият танц на кристалите 

  Поэзия » Философская
412 3 9

Защо не остана до мен? 
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.

 

Обичах да бъда до теб,
родено напролет момиче.
Нима не положих обет,
пред целия свят и кокиче?

 

Любовен декрет ми подай.
Свали тишината на сушата.
„Виновен“ – до кръв издълбай,
и нека стенания слушаме…

 

Небето ми милва душата ти.
Листата ми будят кварталите.
Дали е отронил мечтата ти,
красивия танц на кристалите?

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??