2.09.2018 г., 9:29 ч.

Красивият танц на кристалите 

  Поезия » Философска
435 3 9

Защо не остана до мен? 
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.

 

Обичах да бъда до теб,
родено напролет момиче.
Нима не положих обет,
пред целия свят и кокиче?

 

Любовен декрет ми подай.
Свали тишината на сушата.
„Виновен“ – до кръв издълбай,
и нека стенания слушаме…

 

Небето ми милва душата ти.
Листата ми будят кварталите.
Дали е отронил мечтата ти,
красивия танц на кристалите?

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??