16 февр. 2009 г., 09:12
Красиво е незримото
Потъват мислите ми и река размътват.
Умът разбунено понечва да заплува
открил водата своя, душата не удавила,
най-нежни пролетни мечти не скършила.
Разчупила на части от скачени съдове,
недовършените свои мисли само.
Аз все ще ги събирам, събирам
и в нова форма с тях ще се опивам
да живея, да живея...
Там, в тъмното,
сакрално незримото
и с красота тиха, тиха,
непременно ще ги видя...
© Мариола Томова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасен стих!
-
Не всичко се вижда.Чудесно е да усещаш красотата!
Много ми хареса!Поздрави! -
Незримо е, така е
Поздрави 
-
..открил водата своя, душата не удавила..!!!
КРА-СО-ТА!!!!
Невероятен стих!!!!
Поздрави!!! -
Недовършени остават мислите - за да се сбъдват мечтите!Прегръщам те с обич!
-
Не всеки има способността да вижда в тъмното, Мариолка!
-
"И с красота тиха, тиха..." ще докосваш! Сърдечни поздрави!
-
Невидимото се улавя със сърцето!
-
Прекрасен стих се е получил от твоето пътуване из спомените.
-
Човек винаги в спомените се връща при своите корени!!!И се чувсва много щастлев!!!
Поздрави и от мен!!! -
Хубави спомени!Поздрави за стиха, Мариола!
-
Много хубаво!
-
Носталгично!Мариолче, енергията на чувствата вложени в този стих докосва!
-
Благодаря ти, Лина! Повод за това, което написах е детството ми на село по реката, където ловяхме риба под камъните. Когато все още бяха чисти реките! Веднъж беше много мътна, следдъждовна водата и толкова
риба мрена хванахме, бяхме много щастливи и неочаквано! Прекрасно
изживяване беше и така... Хубаво нещо са спомените!
-
Ти ми даде най-сакралното основание да ти Благодаря за скътаното в стиха мъдро състрадание.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав и прегръдка!!!!