тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
16.02.2009 г., 9:12 ч.

Красиво е незримото 

  Поезия » Философска
691 0 16

Потъват мислите ми и река размътват.

Умът разбунено понечва да заплува

открил водата своя, душата не удавила,

най-нежни пролетни мечти не скършила.

Разчупила на части от скачени съдове,

недовършените свои мисли само.

Аз все ще ги събирам, събирам

и в нова форма с тях ще се опивам

да  живея, да живея...

Там, в тъмното,

сакрално незримото

и с красота тиха, тиха,

непременно ще ги видя...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??