В хладния обор, на сянка

крава кротко си лежи.

В плен на сладка дрямка

лекичко насън мучи.

Но от нейде за беда

някой бръмна със крила

и нахалната муха

върху нея връхлетя.

Бъззз - бъззз - бъззз...

Ставай, краво мързелива!

Бъззз - бъззз - бъззз...

Да ореш тревиста нива!

Мууу - мууу - мууу...

Махай се оттук, досадо!

Мууу - мууу - мууу...

Да не видиш своя дядо!

По главата ти, ще лазя!

Бъззз - бъззз - бъззз...

И в ухото ти, ще вляза!

Бъззз - бъззз - бъззз...

Ти си тежка, бавна крава.

Плашиш ме с разправа?!

Аз на думи съм корава,

наглостта е моята прослава.

Не играй си с добротата,

всичко граници си има!

Ще се търсиш в тъмнината,

ще се гърчиш в люта зима...

Мухата, тъй високомерна, 

жилна кравата отзад.

Тя с опашката я пéрна,

прати я на Оня свят.