В хладния обор, на сянка
крава кротко си лежи.
В плен на сладка дрямка
лекичко насън мучи.
Но от нейде за беда
някой бръмна със крила
и нахалната муха
върху нея връхлетя.
Бъззз - бъззз - бъззз...
Ставай, краво мързелива!
Бъззз - бъззз - бъззз...
Да ореш тревиста нива!
Мууу - мууу - мууу...
Махай се оттук, досадо!
Мууу - мууу - мууу...
Да не видиш своя дядо!
По главата ти, ще лазя!
Бъззз - бъззз - бъззз...
И в ухото ти, ще вляза!
Бъззз - бъззз - бъззз...
Ти си тежка, бавна крава.
Плашиш ме с разправа?!
Аз на думи съм корава,
наглостта е моята прослава.
Не играй си с добротата,
всичко граници си има!
Ще се търсиш в тъмнината,
ще се гърчиш в люта зима...
Мухата, тъй високомерна,
жилна кравата отзад.
Тя с опашката я пéрна,
прати я на Оня свят.
© Хари Спасов Всички права запазени